“Ultima Thule”
Никакви изненади – Vader обичат интротата,
използваха ги в последните си три албума (композирани по една и съща
формула) и ако е необходимо да се говори в числа, играят на сигурно
девет (!) години. За щастие с “Welcome To The Morbid Reich” това е на
път да се промени. За разлика от средния “Necropolis” от 2009, “Ultima
Thule” е първото от само две интрота и още по–добре – и двете са
адекватно ситуирани в плейлиста. Грандиозно, церемониално откриване,
плавно преливащо в…
“Return to the Morbid Reich”
…която майсторски подчертава цялата симфонична
помпозност, преди да се отърве от нея (поне за малко) с един от
най–екстремните моменти в кариерата на полските ветерани. Могъщото
‘uuurgh’ на Piotr Wiwczarek задвижва силна комбинация от продухващ
мозъка бластбийт и трашърска, приятно органична рифовка, която чудесно
поставя началото на спорно най–добрия Vader албум от “Litany” насам.
“The Black Eye”
След това е време за класическия военен марш,
какъвто “The Black Eye” определено е. С милитаристко темпо, незабравими
рифове и запазените кратки, изкормващи и в същото време странно
мелодични сола, готови да те свалят на колене и да ти отрежат главата…
Веднага!
“Come and See my Sacrifice”
И докато Behemoth постоянно се развиваха, за да
стигнат до етап, на който почти станаха мейнстрийм, но успяха да останат
себе си, а Decapitated показаха как техничният дет наистина трябва да
звучи, Vader винаги са били опората на традиционализма в полската метъл
сцена. С песни като “Come And See My Sacrifice” бандата продължава да
бъде такава, като това парче не е направено, за да бъде чуто, а за да се
изживее.
“Only Hell Knows”
Нещата стават дори още по–страшни, когато номер 5 –
бърза, грозна и безмилостна в своята олдскуул ярост, е изплюта от този
чудовищен албум. Песента рядко достига промиваща мозъка скорост или
черепотрошаща тежест, но е толкова брутална, колкото е необходимо.
Измъчен отварящ риф и някои от най–разнообразните вокали, които Peter
някога е призовавал. Това са Vader в тяхната най–гротескна форма.
“I am Who Feasts Upon Your Soul”
Един от най–епичните моменти в албума, “I am Who
Feasts Upon Your Soul” започва с една почти Zimmer-ска симфонична
интерлюдия и след брилянтен китарен мост (подобен на моста от обложката,
но построен в музикална форма), бавно се превръща в звяра, който трябва
да бъде. Среднотемпова дет метъл лудост с богата, обречена атмосфера и
изключително соло.
“Don’t Rip the Beast’s Heart Out”…
…стартира директно от невероятен струнен дуел между
Peter и Spider. Бомбастичен бластбийт добавя допълнителна тежест към
солидния основен риф и вероятно прави Doc горд от неговите бивши колеги в
кипящия му казан долу в подземния свят. Не се тревожи, Doc, песни като
тази бетонират позициите на квартета в Ада. Скоро ще бъдат твоите нови
съседи.
“I Had a Dream…”
Зловещ е тържественият начин, по който втората част
на “Welcome To The Morbid Reich” продължава да звучи, като “I Had A
Dream…” добавя още една епична нотка в албума, сякаш Vader в момента
празнуват триумф на злото.
“Lord of Thorns”
“Lord Of Thorns” лесно обяснява защо бандата е често
определяна като “дет-траш” метъл и, нека не пропускаме субективния
елемент, субжанрът трябва да звучи точно така. За да сме ясни – повече
дет, отколкото траш, и гордо обгръщайки принципа
“колкото-се-може-повече”, що се касае до кормещите сола. Legion Of The
Damned – взимайте си бележки, моля, или просто не се връщайте.
“Decapitated Saints”
Действително е трудно да се правят сравнения, когато
качеството на определен запис е на това ниво, но “Decapitated Saints” е
вероятно най–бруталното парче, не само в “Welcome To The Morbid Reich”,
но и в цялата кариера на групата (особено имайки предвид факта, че това
не е особено нова песен). От заглавието, през ужасяващата скорост, с
която Peter изстрелва вокалите си, до финалния смразяващ кръвта призив.
“They Are Coming”
Втората интерлюдия и саундтракът към кошмарен сатанински ритуал.
“Black Velvet and Skulls of Steel”
Перфектен епитаф с най–бавния и най–мрачен номер в
това дългосвирещо издание. Определено не е случайност, че всичко свършва
с един единствен боен вик: “HELL!”. Изненада или не, това е един от
най–силните албуми на Vader и неочаквано завръщане към форма.
Автор:
shogot ::
web : http://www.vader.pl
Няма коментари:
Публикуване на коментар