Показват се публикациите с етикет new album. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет new album. Показване на всички публикации
неделя, 29 януари 2012 г.
събота, 28 януари 2012 г.
Bleeding Through to Release “The Great Fire” January 31st
Bleeding Through is back with their 6th full length entitled The Great Fire
which hits stores January 31st. Already at legacy status years ago,
Bleeding Through continues where they’ve always been: fast and heavy.
Their no bullshit approach has always been appreciated by fans and
critics. Never succumbing to trends or gimmicks, Bleeding Through will
always be true to the underground metal scene.
Listen to “Faith in Fire”
Listen to “Faith in Fire”
Here’s the tracklisting for The Great Fire:
- The March
- Faith In Fire
- Goodbye To Death
- Final Hours
- Starving Vultures
- Everything You love Is Gone
- Walking Dead
- The Devil And Self Doubt
- Step Back In Line
- Trail of Seclusion
- Deaf Ears
- One By One
- Entrenched
- Back To Life
вторник, 20 септември 2011 г.
Machine Head - "Unto the Locust"...или как се задават параметрите на модерния метъл...
Откъдето и да се подхване този албум, заключението ще бъде винаги едно и също – Machine Head имат ясна цел, а тя е революция. На всичкото отгоре са и изключително убедителни в преследването й. Калифорнийската метъл шайка, започнала като част от многото последователи на Pantera, премина през множество трансформации, за да еволюира в една от най-интригуващите и музикантски съвременни траш метъл банди. Много от вас сигурно още помнят мощния тътен от огромния “The Blackening” преди четири години. Дали това се дължеше на рязката промяна в стила на Machine Head или на голямото разнообразие и музикантското усъвършенстване, или пък албумът беше просто надценен – това ще остане вечен дебат и в него централната фигура винаги ще бъде субективизмът. За феновете, които очакват завръщане към корените, завръщане към метълкора, завръщане към ню метъла – няма смисъл да се мъчите с “Unto the Locust”. Той е всичко друго, но не и ограничен в дадени рамки. Чест прави на голяма банда като Machine Head, че продължава да бъде все така непредвидима и да променя своите основи. За феновете, които ще подходят с отворено съзнание и любопитство към записа – насладете се на това музикално бижу!
Натискайки “play”, първото нещо, което се излива върху слушателя, са акапелните вокали на Robb Flynn – неочакван и предизвикателен похват, който обаче пасва перфектно на песен като откриващата “I Am Hell (Sonata In C#)”. Преминавайки през грууви риф, кръвожадни вокали, траш резачка, мелодичен припев, китарни акробатики, убийствено соло и акустичен момент, тя дава летящ старт на творбата и доразвива част от мотивите, загатнати в “The Blackening”. “Be Still and Know” значително забавя темпото, за да отдаде повече внимание на техничното китарно съвършенство, прерастващо в едно от най-силните сола на бандата. Сингълът “Locust” загатва за звученето на албума, но в никакъв случай не покрива спектъра от влияния и не е връхната му точка. Благодарение на страхотния си мелодичен бридж, химновия припев и неслучайните намигвания към златните години на Metallica, песента се превръща в един от сигурните хитове на Machine Head. “This is the End” изумява с убийствена ритъм секция и култов риф, но същевременно притежава и огромен хитов потенциал. Агресивният характер на текста контрастира тотално с беззащитното откровение в мрачната балада “The Darkness Within” – още един рязък завой в динамичния опус. Това е определено една от най-личните песни на щатските герои, без дори да съдържа и малка следа от жалък мелодраматизъм, а лириките са своеобразна ода към силата на музикалното изкуство. “Pearls For Swine” съдържа някои от най-трашърските моменти в записа, но разчупената структура може да фигурира в учебници по широкоспектърен стил като прогресив, а техничният мат-кор финал е поредната изненада за неподготвения слушател. “Who We Are” закрива албума с най-химновия припев в цялата кариера на бандата, в който на моменти се включват и децата на музикантите. Посланието е семпло, но ударно – “Това съм аз и няма да се променя. Бъдещето е в мен!” Китарното соло удря със замаха на герои като Jeff Waters, Marty Friedman и Dave Mustaine, но въпреки сравнително директната си природа, песента е абсолютната кулминация в “Unto The Locust”.
Казват, че е невъзможно да създадеш траш шедьовър в днешни дни, защото този жанр вече се е изчерпал. Гигантите от Machine Head очевидно не мислят така – те оставят миналото си на заден план и създават съвременен опус, богат на влияния и способен да се нареди съвсем спокойно до вече доказаните класики в стила, за да бъде провъзгласен за един от най-музикантските албуми за годината. “Unto The Locust” е пиков момент за Machine Head и никой не може да им го отнеме!http://www.machinehead1.com/
http://thenewreview.net
http://www.craveonline.com
http://www.metalunderground.com
Абонамент за:
Публикации (Atom)